Място: Някъде из Родопите
Където има лапички, има и любов
Не знам дали те разбират колко много ни дават.
Може би не знаят, че една тяхна малка стъпка понякога е достатъчна да ни върне у дома.
Не знаят, че ги чакаме. Не знаят, че ни липсват.
Не знаят, че запомняме най-малките им неща:
погледа, докосването, радостта, с която ни посрещат. Те просто са там. До нас.
И може би точно това е най-чистата форма на любовта да не обещаваш завинаги, а да подариш всичко от себе си във всеки един ден.
Защото времето минава. А лапичките порастват, козината побелява, стъпките стават
по-бавни… Но любовта не остарява.
Тя остава в една снимка, в един спомен, в едно място, където някога сте тичали заедно.
И когато един ден отвориш очи и осъзнаеш колко бързо е минало всичко, ще разбереш:
не сме имали твърде малко време.
Просто никога не ни е било достатъчно…
Където има лапички, има и любов!
Пусни музиката и се наслади на историята...
